Ораторска култура и невербалната комуникация в професионалното общуване на педагогическите специалисти

Промяната в образователната система налага и се гарантира на конструктивна промяна в един от ключовите участници в училищната среда – учителя. Очакванията на трансформацията са по посока „от монополист на знанието” към „медиатор между информационния хаос и подредените знания”. Една от стъпките е промяната на професионалното общуване на учителя с учениците, към постигане на образователните цели, и насоченост и ангажираност към определени педагогически функции. Разглеждат се професионалното общуване дефинирано в социалната психология и очертано в 3 типа общуване: императивно; манипулативно; хуманистично. В курсът се усвояват основни теоретични и практически познания за ораторското изкуство като вид дейност. Разглежда се ролята на учителя, обособена в 2 нива на педагогически взаимодействия. Първото предполага строго определена поведенческа реакция, резултат на точно определен стимул на възпитателни въздействия, награди и санкции, наречено „изначална неравностойност” на учителя и ученика. Второто, е хуманистично – „учителите и учениците са равностойни“ – образователната среда в училище трябва да бъде съобразена с опита, интересите, потребностите и потенциала на развитие на учениците. Обучението е насочено към: особености и принципи на публичната реч; индивидуални психореактивни умения; естетически критерии за допустимите норми на невербална комуникация; ефективно управляване на междуличностно взаимодействие; изграждане на умения за целенасочено въздействие чрез словото.